Aлкално-киселинният баланс

Думата „баланс“ се използва много често в речниковия състав на хората, които са добре запознати с това какво точно се случва в човешкото тяло. За да можем и ние да разберем какво представлява той, е нужно да се запознаем малко по-отблизо с алкално-киселинната среда в нашия организъм.

Всяка храна, внесена в тялото ни, предизвиква киселинност или алкалност. Дали една храна е алкална или киселинна, се определя от минералното съдържание. Така например едни от алкалообразуващите елементи са калий, натрий, магнезий, калций, желязо, а от киселинообразуващите – фосфор, сяра, хлор, йод, манган. С всяка внесена храна в организма ние променяме киселинно-алкалната среда – ако се храним с храна с киселинно рН, това означава, че внасяме киселинност. Същото важи и за алкалните елементи.

Защо е важна тази информация за алкалност и киселинност?

Хомеостазното* кръвно състояние е с рН приблизително 7,4 и този показател се оказва жизнено важен.

Независимо с какво се храним, тялото ни има механизми, чрез които поддържа постоянно рН на кръвта и извънклетъчната течност от 7,365. Това рН се смята за неутрално с много лека алкалност (7 е неутрално рН, по-ниско от 7 е киселинно, като 2 е силно киселинно, над 7 е алкално). Ако внесем киселинообразуваща храна, организмът започва да издърпва от запасите ни алкални елементи, за да може да неутрализира тази киселинност и да запази неутралното рН на кръвта и течната среда. Тялото ни не е способно вечно да компенсира този киселинно-алкален дисбаланс и когато злоупотребяваме с небалансирано хранене дълго време, идва моментът, в който се разболяваме. Оттук следва, че това какво има в чинията ни, всъщност има значение. „Много болести са резултат от опитите на организма да възвърне равновесието на тази вътрешна среда. Според някои учени ракът е болест, чието развитие се ускорява от киселинността на телесните течности. Раковите клетки се развиват по-добре от нормалните клетки в кисела и бедна на кислород извънклетъчна течност“.

Ако киселинността е повишена, организмът ни започва да издърпва от запасите си алкализиращи елементи. Например калцият е алкализиращ елемент. При силна киселинност организмът може да издърпа от запасите калций (от костите), за да неутрализира тази киселинност. Показателен случай е силното повишаване на костните и ставните заболявания на хора на средна и под средната възраст. С течение на времето хранителният режим на съвременния човек е станал силно киселинен. Още на възраст между 30 и 40 години тялото ни вече е изчерпало по-голямата част от калция, желязото, магнезия и калия, за да успее да поддържа алкално-киселинния баланс в продължение на всичките тези години. Тенденция в наши дни е все повече млади хора да се оплакват от ставни и костни проблеми. За да знаем как точно да поддържаме този баланс, е много важно да имаме правилното разбиране за това коя храна каква е.

Дали една храна е киселинообразуваща, не следва от това дали е кисела. Така например зрелите лимони са кисели, но са в графата за алкални храни, тъй като минералното съдържание в лимоните от алкални микроелементи е много високо и попадайки в организма ни, внася алкалност. Содата за готвене също е силно алкална и горещо препоръчвам на всеки, който има какъвто и да било проблем или просто иска да поддържа баланса на pH, да си изстисква всяка сутрин по един лимон, да го смесва с лъжичка сода и да добави малко вода. Получава се чудесна напитка, много подобна на ломонадата, и с изпиването може да се каже, че сте започнали деня си супералкално.
Зрелите плодове и зеленчуци, някой видове ядки и билки също действат алкализиращо.

Киселинни са кафето, месните протеини, животинските мазнини, рафинираните храни, синтетичните витамини, всички Е-та и изкуствени добавки (оцветители, набухватели, консерванти, изкуствени подсладители), безалкохолните напитки, лекарствата, термично обработената храна. Колкото повече витамини и минерали съдържа дадена храна, толкова по-силно алкализираща е. Затова добре узрелите биоплодовете и зеленчуците, отгледани в богати почви и в чиста околна среда, са едни от най-мощно алкализиращите и затова са особено силни в борбата с болестите.

За да успеете да придобиете ясна представа за това къде се намира всяка една храна според нейния pH коефициент, ще подредим най-често употребяваните храни в няколко групи: високоалкални, алкални, неутрални, нискокиселинни, киселинни и силнокиселинни.

* Под хомеостаза се разбира запазването на относителна стабилност на основните физиологични показатели на организма. – Б. а.

Георги Жеков, откъс от книгата: „Медицината на новото време„.